На Ева... и на Алекс

Безсънен град във блудна нощ,
звездите давят се във алкохол.
Седя сред много други, но сама -
пиедестал за мен от баров стол.

Безплътен смях във анонимен бар,
дихания на спирт и пот и страсти.
Цигареният дим извива се по теб
и формите ти вае сред контрасти...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми сънища...

Лениви погледи и запотени чаши -
ледът топи се по горещи устни.
А огледалото обгръща те със хлад,
ревнува те - не иска да те пусне.

Усмихваш се - невинно или плахо,
отмяташ рязко палави коси.
Изплиташ с тяло нишки похот,
душата ми заплитат - да виси...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми надежди...

Пристъпваш бавно, сладострастно
поклащаш ханш в обсебващия ритъм
Очите хищно моят поглед дебнат,
ласки непознати канят да изпитам.

И приближаваш в ореол от грях,
бедрата неуморни ме обвиват.
С игриви пръсти свириш върху мен,
телата две от танцa се опиват...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми любов...

...накрая донеси ми сметката!

Искам още

Искам още!
От същото.
И нещо във добавка...
Да, изненадай ме!

И пак ми дай от моето,
любимото...
Знаеш как го обичам,
точно както ми го даваш.

Не, не ми стига,
трябва ми още...
От това, лично твоето,
искам го!

Дай ми още,
не ми отказвай!
Само ти го имаш,
пристрастена съм...

Сънища

Когато нощем лягам си самотна,
жадувам твоите ръце.
Да излекуват болката страхотна,
да изцелят разбитото сърце.

Очи затварям тихо в тъмнината
и виждам твоят образ пак.
В лицето ти намирам светлината,
разбиваш падналият мрак.

Гробовно тих, застинал час...
В съня ми мъркаш страстно,
че мой си ти и твоя аз
и ме обгръщаш властно.

Изгарям, жадна съм, треперя!
Целувки търсят мойте устни.
Протягам мисъл за да ги намеря...
събуждам се и пак е пусто.

Въпроси

Как искам да те опозная.
Какъв си бил като дете,
какво сънуваш в тихи нощи,
какво докосва твоето сърце?

В джобовете какво ли имаш,
дали страхуваш се от нещо...
Защо си толкова намръщен!
Обичаш ли кафето си горещо?

В каква ли поза ти заспиваш,
плакал ли си някога от яд?
Как скъса с първото си гадже,
какво обичаш за обяд...

Какво желаеш от живота?
Защо се криеш ти от мен?!
Дали душата ти докосвам...
с какво започва твоят ден?

Как искам да те питам всичко,
да си говорим ден след ден
и през нощта и още много...
Да грабна мислите ти в плен.

Как искам да те опозная!
За да съм с теб, поне така.
Но ти мълчиш си пак студено -
далечна ледена мечта...

Без теб

Без теб светът ми помътнява
и губи всички цветове.
Без тебе бавно полудявам,
вилнеят в мене ветрове.

Без теб храната не е вкусна,
изпитвам аз за друго глад.
Без теб студено е и пусто,
треперя в нечовешки хлад.

Без тебе вселената е няма
и тихо е като във гроб.
Без теб и волята я няма,
превръщам се в безмълвен роб.

Без тебе всичко си отива
и смисъл вече не намирам.
Без тебе и кръвта застива,
искрицата живот замира...