Такаааааааа....
Най-сетне се събудихме от зимен сън. И е време да линкна какво натворихме за проклетия демон :)
Тема 7 (горкичката) беше Вода. Яна Шарана я измисли. Закле се, че знае кво да пише, вече го е измислила и така... Подлъга ни. И после нищо не написа. Итенцето пък вечно заето, уморено, изтормозено и обезмузено дори и не направи опит. Аз обаче (божке, тва е толкова неприсъщо за мен) отново послушно писах.
Резултатът е:
Почти като "Радини вълнения", у наше село аналогичен случай... :)
И в един момент, след дълго чакане и юркане. След като Итето си намери муз, а Яна стана звезда на примоцията на книгата си (беше много хубаво и имаше толкова почитатели, че едвам се добрах до авторката) ... Та след всичките тея приключения (моите опити за проза са си в графа приключения) написахме нещо по предложената тема - Време.
Аз написах:
Яна (и нейният нов приятел Пух) сътвориха:
Ита ни зарадва с:
Като, че ли успяхме. Дано демонът не е избягал от нас в почивката от прелъстяването. Дано и феновете не са ни изпозабравили. Сега ще мислим нова тема. Естествено може вие да измислите темата, а ние просто да се постараем този път да сме по-бързи с резултатите.
Приятно четене!
Показват се публикациите с етикет Съучастници в прелъстяването. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Съучастници в прелъстяването. Показване на всички публикации
петък, април 03, 2009
Проблясъци на тема време
Времето е бурен планински поток.
Плувам срещу течението като пъстърва -
опитвам се да оставя наследство.
***
Сърцето ми отмерва ритъма на часовника.
Махалото на съдбата е надвиснало над мен.
Душата ми е перпетуум мобиле.
***
Боговете си играят с броеница,
отмерват минутите на живота ми.
По пода се посипаха мъниста...
***
Пролетният вятър си играе навън.
Вишните отново цъфтят.
Дъщеря ми се усмихва на сън.
***
Миговете изтичат между пръстите ми.
Чашата на живота ми е пълна.
Ще изпиеш ли чувствата?
***
В пясъчния часовник се вихри буря.
Пустинята на времето се променя.
Сфинксът тихо ми намига.
Плувам срещу течението като пъстърва -
опитвам се да оставя наследство.
***
Сърцето ми отмерва ритъма на часовника.
Махалото на съдбата е надвиснало над мен.
Душата ми е перпетуум мобиле.
***
Боговете си играят с броеница,
отмерват минутите на живота ми.
По пода се посипаха мъниста...
***
Пролетният вятър си играе навън.
Вишните отново цъфтят.
Дъщеря ми се усмихва на сън.
***
Миговете изтичат между пръстите ми.
Чашата на живота ми е пълна.
Ще изпиеш ли чувствата?
***
В пясъчния часовник се вихри буря.
Пустинята на времето се променя.
Сфинксът тихо ми намига.
четвъртък, февруари 19, 2009
Вълнение
Душата ми бе езеро сребристо,
което тихо в утрото трепти,
с надежди - лилии тъй чисти
и рибки златни - приказни мечти.
Случайно до брега ми ти се спря,
усмихна се и вдиша моят ден.
И ей така - хлапашки, на игра
ти хвърли малко камъче по мен.
Спокойствието то разчупи
с вълнички бързи и крещящи.
Объркване във мен настъпи -
разбуди чувства дънни, спящи.
Повърхността ми разбунтува,
подгони мисли във водовъртежи.
Вълни с въпроси в мен бушуват,
води към теб прелях с копнежи...
Но опустял бе веч брегът ми -
безмълвен беше ме подминал,
задоволен в игри безплътни -
остана само камъкът застинал.
И лилиите бавно излиняха,
а рибките обърнаха кореми.
Самотните ми мисли изгоряха -
пустиня суха тлее вече в мене.
което тихо в утрото трепти,
с надежди - лилии тъй чисти
и рибки златни - приказни мечти.
Случайно до брега ми ти се спря,
усмихна се и вдиша моят ден.
И ей така - хлапашки, на игра
ти хвърли малко камъче по мен.
Спокойствието то разчупи
с вълнички бързи и крещящи.
Объркване във мен настъпи -
разбуди чувства дънни, спящи.
Повърхността ми разбунтува,
подгони мисли във водовъртежи.
Вълни с въпроси в мен бушуват,
води към теб прелях с копнежи...
Но опустял бе веч брегът ми -
безмълвен беше ме подминал,
задоволен в игри безплътни -
остана само камъкът застинал.
И лилиите бавно излиняха,
а рибките обърнаха кореми.
Самотните ми мисли изгоряха -
пустиня суха тлее вече в мене.
вторник, февруари 10, 2009
Тема шессссссс - Студ
Дубрютру!
Дойде време за поредната тема... Този път тя беше специално провокирана: попитахме, какво искате да ви напишем. Имаше само един престрашил се и новата ни тема е СТУД. Той си мислеше, че много ще ни затрудни. Не беше толкова трудно, като че ли...
През "времето за мислене" имах предостатъчно впечатления и поводи за вдъхновение. Най-малкото - зима е и е студено. Студът се асоциира и с доста други нещица - тъга, липса на чувства, смърт... И естествено, където е студено, там се намира и желание за топлина и любов. Звучи лесно. А какво беше за мен студено и топло тези дни?
Топли срещи с обичани хора... студен лед (за водката - Sobieski)... разгорещени разговори за едни студени хлъзгави мениджъри... изстудена бира (от колко Stella може да му стане лошо на човек?)... горещи балкански ритми (изтанцувани от още по-горещи девойки)... група музикални динозаври, измъкнали се от леда с нов албум (пари - не се бара)... студени числа на Фибоначи и размисли за живота и вселената (42 и си стискаме ръцете)... парчета лед в човешки взаимоотношения - разтопени... отдавна охладнели чувства и разпадащи се връзки... горещи нови любови... студени спомени за миналото... температура 39.5... оцет и лед, за да се свали температурата... студен апартамент... топло одеалце и още по топла ръка, която държи моята... и филми - за един пингвин...
Топло и студено - зависи от възприятията. Една приятелка вече прави помен за приятелства, които според нея са умрели. Не мисля, че са мъртви. С времето всичко се променя. Не знам защо много хора, когато виждат промените в нещо, което ценят, като връзки с хора например, започват да мислят, че връзката умира. Аз не мисля така. Мисля, че някои връзки по-скоро еволюират. А еволюцията е нещо хубаво - отсява фирата и остава само истински издръжливото. Процесът е малко грозноват и боли, но не бива да се борим с тези промени. Не трябва да палим свещи за миналото и да оставим настоящето на студа, да трепери. Предпочитам да направя аутодафе от спомените, да се топля на кладата и да танцувам около нея ръка в ръка с човека, когото обичам. Сега, в настоящето! Не искам да бъда динозавър, замръзнал в миналото. Не искам да бъда Скрат и цял живот да събирам полудяла спомени за зимата.
И така, ето какво изписахме по темата до тук:
Моето:
На Итенцето:
Яна засега има само това съскащото:
Надявам се, поръчителят да е доволен! :)
Ясно е - сега ни трябва нова тема. Чакаме предложенията ви в коментари!
P.S. Бу! А ти знаеш ли?
Дойде време за поредната тема... Този път тя беше специално провокирана: попитахме, какво искате да ви напишем. Имаше само един престрашил се и новата ни тема е СТУД. Той си мислеше, че много ще ни затрудни. Не беше толкова трудно, като че ли...
През "времето за мислене" имах предостатъчно впечатления и поводи за вдъхновение. Най-малкото - зима е и е студено. Студът се асоциира и с доста други нещица - тъга, липса на чувства, смърт... И естествено, където е студено, там се намира и желание за топлина и любов. Звучи лесно. А какво беше за мен студено и топло тези дни?
Топли срещи с обичани хора... студен лед (за водката - Sobieski)... разгорещени разговори за едни студени хлъзгави мениджъри... изстудена бира (от колко Stella може да му стане лошо на човек?)... горещи балкански ритми (изтанцувани от още по-горещи девойки)... група музикални динозаври, измъкнали се от леда с нов албум (пари - не се бара)... студени числа на Фибоначи и размисли за живота и вселената (42 и си стискаме ръцете)... парчета лед в човешки взаимоотношения - разтопени... отдавна охладнели чувства и разпадащи се връзки... горещи нови любови... студени спомени за миналото... температура 39.5... оцет и лед, за да се свали температурата... студен апартамент... топло одеалце и още по топла ръка, която държи моята... и филми - за един пингвин...
Топло и студено - зависи от възприятията. Една приятелка вече прави помен за приятелства, които според нея са умрели. Не мисля, че са мъртви. С времето всичко се променя. Не знам защо много хора, когато виждат промените в нещо, което ценят, като връзки с хора например, започват да мислят, че връзката умира. Аз не мисля така. Мисля, че някои връзки по-скоро еволюират. А еволюцията е нещо хубаво - отсява фирата и остава само истински издръжливото. Процесът е малко грозноват и боли, но не бива да се борим с тези промени. Не трябва да палим свещи за миналото и да оставим настоящето на студа, да трепери. Предпочитам да направя аутодафе от спомените, да се топля на кладата и да танцувам около нея ръка в ръка с човека, когото обичам. Сега, в настоящето! Не искам да бъда динозавър, замръзнал в миналото. Не искам да бъда Скрат и цял живот да събирам полудяла спомени за зимата.
И така, ето какво изписахме по темата до тук:
Моето:
На Итенцето:
Яна засега има само това съскащото:
Надявам се, поръчителят да е доволен! :)
Ясно е - сега ни трябва нова тема. Чакаме предложенията ви в коментари!
P.S. Бу! А ти знаеш ли?
понеделник, февруари 09, 2009
Cold
Someone already threw the dice
and every dream turned into ice.
Now I am shivering all alone
gazing toward my fate unknown.
Refrain:
There's an aching hole
in my godless soul.
Could you stop this endless race?
Would you fill this empty space?
Now my body's getting colder
as this game is growing older.
And I am reaching to the stars
to kiss and heal my childhood scars.
Refrain...
Loosing all my strength of faith,
the world is turning to be late.
My breath is freezing into snow -
there's one last truth I seek to know.
Refrain...
Could you stop the thoughts to chase?
Would you find a warmer place?
Could you heal with an embrace?
Would you fill this empty space?
and every dream turned into ice.
Now I am shivering all alone
gazing toward my fate unknown.
Refrain:
There's an aching hole
in my godless soul.
Could you stop this endless race?
Would you fill this empty space?
Now my body's getting colder
as this game is growing older.
And I am reaching to the stars
to kiss and heal my childhood scars.
Refrain...
Loosing all my strength of faith,
the world is turning to be late.
My breath is freezing into snow -
there's one last truth I seek to know.
Refrain...
Could you stop the thoughts to chase?
Would you find a warmer place?
Could you heal with an embrace?
Would you fill this empty space?
понеделник, февруари 02, 2009
Тема пета - Ева
Откъде почнахме, докъде се дотъркаляхме... Цели пет теми... и това за месец :) Стараем се!
Новата тема е Ева.
Яна като ми я прати в sms и ми идеше да си разбия и без тва раздрънкания телефон. Ква е тая тема - от раз ми стана библейски противна. Изобщо тая религия ми е така...
И кво трябваше да изпиша - некви нудисти в някъв курорт "Рай". Получили доживотна почивка свише - от телевизионната игра "Кой иска да стане Господ". Или пък е било реалити шоу - "Big Brother вижда всичко". Не знам, ама никак не ми се пишеше за тея неща. В главата ми веднага изскочиха змии (и гущери) и ми се искаше да ги избълвам към Яна и твърдо да откажа.
Не се виждах да описвам сочни и забранени ябълки. Защо не други плодове? Банани? Не - много са фалически! А и бананите навяват асоциации с маймуни, а маймуните пък водят към Дарвин, а в библията за еволюция не се споменава. Лимони - е, представяте ли си физиономията на Ева сладко рупаща лимон, че се и опитва да го рекламира на Адам, без захар и изкуствени оцветители. Или пък Ева, гола голеничка се бори с тиква, в кал (същата кал дет изваяли Адам)... уф, тиквата беше в друга приказка. Можеше да са череши. Аз обичам череши - сочни, големи, тъмни.. Но фразата "Ева се качила на черешата"... Пак не върви. Друг любим плод ми е прасковата - колко по-еротично би било първата жена да изкушава първия мъж със сочна праскова, да отхапва, а нектарът да се стича по устните и върху голите гърди... Приказно! Но май и прасковата се асоциира с полови органи и не е много политически коректна.
А можеше зеленчуци - домати, краставици... Прибира се Адам след тежък ден в офиса, Господ пак казал, че няма да има повишения на заплатата заради кризата - първата финансова криза. А нашата героиня го чака с шопска салатка (не може в рая да няма шопска салата) и изстудена мастичка (мастиката е истинската амброзия). Красота и изящество! И отнейде се дочува подходящ ритъм "Роооооообиня съм твояяяяяяяяя...". Да, ама тва било рай и не можело там, в това така елитарно и културно място да пускат сръбска музика. :(
И така - ябълки. Цяло дърво! И змия... Е какъв е тоя нов вредител по овошките не знам. Ама според библията - имало едно време. И Евичка кат типичната домакиня - реклама имало - зела! А после - "Говори бай Господ! Алоооооооооу! Съквартирантитье! Миндили с миндили! Мисията на живота вий провальена! Дам да мафкати от къщата, че ко сляза..." И после - айде на земята! А там - криза, бачкане, болезнена менструация, студ, пек, некви сополиви отрочета дет само пищят и се бият, няма кабелна телевизия... Мизерия! Не мизерия, ми направо истерия!
Е как да ги опиша тея сичките неща?
И тъкмо отварях ICQ-то да и пиша на Яна да мисли друга, по-възвишена тема и - динг-донг! Сетих се! Ми то, нали можело да пишем квото си решим, стига да има "Ева" вътре. А аз си имах една Ева в живота. Едничка - ама каква! Руса, кръшна, разкошни гърди, стегнато, но и много чувствено тяло. От Варна! А колко забавна и щура... Е, верно - стриптизьорка. Но в моя свят, тази професия определено не е недостатък.
И реших - ще пиша за моята Ева. Толкова щастливи нощи ми е подарила, аз мога поне да и напиша нещичко. И освен за нея се сетих веднага и за Алекс. И тя е красива. И страстна. Има перфектни гърди, невероятно мека кожа, татуировка... и най-лъстивия поглед на света. Хем те гледа едно такова, от високо (те пилоните са си високо), хем те предизвиква, флиртува с такъв хъс все едно е наистина. Ева е първата жена, "първата жена" в моя свят, която ме е карала да се замислям дали пък не съм способна да си падна по жена. Алекс е последната. Поне за сега...
Опитах се да опиша как се чувствам аз и какво, аджеба, правя в стриптийз бар. За това ме провокира донякъде и поредния път, когато се опитах да го обясня в прав текст. На един друг Алекс. Саше, това е! Не знам как да обясня необяснимото, дори и пред себе си. Знам, че няма да го прочетеш това, но да знаеш - провокирал си и ето, опит за отговор. Дано и другите хора, които се чудят над феномена "Луци и стриптийза" намерят своите отговори...
Какво написаха съучастниците...
Итенцето сътвори това :
Яна Шарана се върна към прозата с :
Това е от нас! Надявам се да се забавлявате докато четете толкова, колкото и ние докато ги измисляме тези Еви!
Новата тема е Ева.
Яна като ми я прати в sms и ми идеше да си разбия и без тва раздрънкания телефон. Ква е тая тема - от раз ми стана библейски противна. Изобщо тая религия ми е така...
И кво трябваше да изпиша - некви нудисти в някъв курорт "Рай". Получили доживотна почивка свише - от телевизионната игра "Кой иска да стане Господ". Или пък е било реалити шоу - "Big Brother вижда всичко". Не знам, ама никак не ми се пишеше за тея неща. В главата ми веднага изскочиха змии (и гущери) и ми се искаше да ги избълвам към Яна и твърдо да откажа.
Не се виждах да описвам сочни и забранени ябълки. Защо не други плодове? Банани? Не - много са фалически! А и бананите навяват асоциации с маймуни, а маймуните пък водят към Дарвин, а в библията за еволюция не се споменава. Лимони - е, представяте ли си физиономията на Ева сладко рупаща лимон, че се и опитва да го рекламира на Адам, без захар и изкуствени оцветители. Или пък Ева, гола голеничка се бори с тиква, в кал (същата кал дет изваяли Адам)... уф, тиквата беше в друга приказка. Можеше да са череши. Аз обичам череши - сочни, големи, тъмни.. Но фразата "Ева се качила на черешата"... Пак не върви. Друг любим плод ми е прасковата - колко по-еротично би било първата жена да изкушава първия мъж със сочна праскова, да отхапва, а нектарът да се стича по устните и върху голите гърди... Приказно! Но май и прасковата се асоциира с полови органи и не е много политически коректна.
А можеше зеленчуци - домати, краставици... Прибира се Адам след тежък ден в офиса, Господ пак казал, че няма да има повишения на заплатата заради кризата - първата финансова криза. А нашата героиня го чака с шопска салатка (не може в рая да няма шопска салата) и изстудена мастичка (мастиката е истинската амброзия). Красота и изящество! И отнейде се дочува подходящ ритъм "Роооооообиня съм твояяяяяяяяя...". Да, ама тва било рай и не можело там, в това така елитарно и културно място да пускат сръбска музика. :(
И така - ябълки. Цяло дърво! И змия... Е какъв е тоя нов вредител по овошките не знам. Ама според библията - имало едно време. И Евичка кат типичната домакиня - реклама имало - зела! А после - "Говори бай Господ! Алоооооооооу! Съквартирантитье! Миндили с миндили! Мисията на живота вий провальена! Дам да мафкати от къщата, че ко сляза..." И после - айде на земята! А там - криза, бачкане, болезнена менструация, студ, пек, некви сополиви отрочета дет само пищят и се бият, няма кабелна телевизия... Мизерия! Не мизерия, ми направо истерия!
Е как да ги опиша тея сичките неща?
И тъкмо отварях ICQ-то да и пиша на Яна да мисли друга, по-възвишена тема и - динг-донг! Сетих се! Ми то, нали можело да пишем квото си решим, стига да има "Ева" вътре. А аз си имах една Ева в живота. Едничка - ама каква! Руса, кръшна, разкошни гърди, стегнато, но и много чувствено тяло. От Варна! А колко забавна и щура... Е, верно - стриптизьорка. Но в моя свят, тази професия определено не е недостатък.
И реших - ще пиша за моята Ева. Толкова щастливи нощи ми е подарила, аз мога поне да и напиша нещичко. И освен за нея се сетих веднага и за Алекс. И тя е красива. И страстна. Има перфектни гърди, невероятно мека кожа, татуировка... и най-лъстивия поглед на света. Хем те гледа едно такова, от високо (те пилоните са си високо), хем те предизвиква, флиртува с такъв хъс все едно е наистина. Ева е първата жена, "първата жена" в моя свят, която ме е карала да се замислям дали пък не съм способна да си падна по жена. Алекс е последната. Поне за сега...
Опитах се да опиша как се чувствам аз и какво, аджеба, правя в стриптийз бар. За това ме провокира донякъде и поредния път, когато се опитах да го обясня в прав текст. На един друг Алекс. Саше, това е! Не знам как да обясня необяснимото, дори и пред себе си. Знам, че няма да го прочетеш това, но да знаеш - провокирал си и ето, опит за отговор. Дано и другите хора, които се чудят над феномена "Луци и стриптийза" намерят своите отговори...
Какво написаха съучастниците...
Итенцето сътвори това :
Яна Шарана се върна към прозата с :
Това е от нас! Надявам се да се забавлявате докато четете толкова, колкото и ние докато ги измисляме тези Еви!
петък, януари 30, 2009
Тема четвърта - продължение
Темата уж я приключихме, заключихме и замразихме...
Обаче Итенцето имало още да прелъстява. И честно - второто и включване ми харесва много!
Ето го и него:
Мен ме трогна много, то си е като нея - детински светло и игриво...
А аз продължавам да чакам някой от анонимно безкоментарно четящите да предложи тема, по която да ви прелъстяваме! Айде де - не боли. Май прозвучах като водеща на нощна телевизионна игра... Ама все пак и "прелъстяването" ни е един вид игра, игра с публиката. Айде, чакаме жокери!
Обаче Итенцето имало още да прелъстява. И честно - второто и включване ми харесва много!
Ето го и него:
Мен ме трогна много, то си е като нея - детински светло и игриво...
А аз продължавам да чакам някой от анонимно безкоментарно четящите да предложи тема, по която да ви прелъстяваме! Айде де - не боли. Май прозвучах като водеща на нощна телевизионна игра... Ама все пак и "прелъстяването" ни е един вид игра, игра с публиката. Айде, чакаме жокери!
На Ева... и на Алекс
Безсънен град във блудна нощ,
звездите давят се във алкохол.
Седя сред много други, но сама -
пиедестал за мен от баров стол.
Безплътен смях във анонимен бар,
дихания на спирт и пот и страсти.
Цигареният дим извива се по теб
и формите ти вае сред контрасти...
Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми сънища...
Лениви погледи и запотени чаши -
ледът топи се по горещи устни.
А огледалото обгръща те със хлад,
ревнува те - не иска да те пусне.
Усмихваш се - невинно или плахо,
отмяташ рязко палави коси.
Изплиташ с тяло нишки похот,
душата ми заплитат - да виси...
Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми надежди...
Пристъпваш бавно, сладострастно
поклащаш ханш в обсебващия ритъм
Очите хищно моят поглед дебнат,
ласки непознати канят да изпитам.
И приближаваш в ореол от грях,
бедрата неуморни ме обвиват.
С игриви пръсти свириш върху мен,
телата две от танцa се опиват...
Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми любов...
...накрая донеси ми сметката!
звездите давят се във алкохол.
Седя сред много други, но сама -
пиедестал за мен от баров стол.
Безплътен смях във анонимен бар,
дихания на спирт и пот и страсти.
Цигареният дим извива се по теб
и формите ти вае сред контрасти...
Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми сънища...
Лениви погледи и запотени чаши -
ледът топи се по горещи устни.
А огледалото обгръща те със хлад,
ревнува те - не иска да те пусне.
Усмихваш се - невинно или плахо,
отмяташ рязко палави коси.
Изплиташ с тяло нишки похот,
душата ми заплитат - да виси...
Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми надежди...
Пристъпваш бавно, сладострастно
поклащаш ханш в обсебващия ритъм
Очите хищно моят поглед дебнат,
ласки непознати канят да изпитам.
И приближаваш в ореол от грях,
бедрата неуморни ме обвиват.
С игриви пръсти свириш върху мен,
телата две от танцa се опиват...
Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми любов...
...накрая донеси ми сметката!
вторник, януари 27, 2009
Тема четвърта - Пясък
Привет народе!
Стигнахме и до четвъртата тема. Да не повярва човек, че три жени успяват да постигнат съгласие и да продължават с едно подобно начинание :)
След целувката, мацките искаха да пишем за шамарите. Ама аз кат се запънах - не мога да пиша за шамари, аз не удрям шамари, друго си е свит в юмрук ръка или добре прицелен ритник... Пощадиха ме!
Предложих 3 други теми и единодушно бе избрана тази. Яна даже имаше помощ от публиката - ходи до Варна да представя книгата си.
Ето какво се роди по темата:
Моите:
Яниното:
На Итенцето:
Много ги харесвам!
Дано и вие усетите песъчинките и те да полепнат по вас...
P.S. Ако имате идеи/предложения/желания за следващи теми, моля споделете ги в коментар! Ще бъде забавно да пишем за "публиката" :)
Стигнахме и до четвъртата тема. Да не повярва човек, че три жени успяват да постигнат съгласие и да продължават с едно подобно начинание :)
След целувката, мацките искаха да пишем за шамарите. Ама аз кат се запънах - не мога да пиша за шамари, аз не удрям шамари, друго си е свит в юмрук ръка или добре прицелен ритник... Пощадиха ме!
Предложих 3 други теми и единодушно бе избрана тази. Яна даже имаше помощ от публиката - ходи до Варна да представя книгата си.
Ето какво се роди по темата:
Моите:
Яниното:
На Итенцето:
Много ги харесвам!
Дано и вие усетите песъчинките и те да полепнат по вас...
P.S. Ако имате идеи/предложения/желания за следващи теми, моля споделете ги в коментар! Ще бъде забавно да пишем за "публиката" :)
петък, януари 23, 2009
Пясък
Бушува вятърът на живота.
Завихря песъчинките на времето
в пустинята на вечността.
Непоклатима е колоната на душата ми,
а пясъкът я гали безпощадно -
извайва я със форми на богиня.
Изтичат миговете между пръстите
в пясъчният часовник на на съдбата.
Вселената е безкрайна пясъчна буря...
Завихря песъчинките на времето
в пустинята на вечността.
Непоклатима е колоната на душата ми,
а пясъкът я гали безпощадно -
извайва я със форми на богиня.
Изтичат миговете между пръстите
в пясъчният часовник на на съдбата.
Вселената е безкрайна пясъчна буря...
сряда, януари 21, 2009
Пясъчко
Пясъчко - дете от пясък,
родено на незнаен бряг,
на чайки сред лудешки крясък,
мечтаещо да види сняг.
Пясъчко - син на морето,
с коси - червени водорасли.
Вълните плашат го детето,
макар до тях да е израсъл.
Пясъчко - блясък на слънце,
толкоз топличък и мек.
Излъчва лято с всяко зрънце,
сънуващо, че е човек.
родено на незнаен бряг,
на чайки сред лудешки крясък,
мечтаещо да види сняг.
Пясъчко - син на морето,
с коси - червени водорасли.
Вълните плашат го детето,
макар до тях да е израсъл.
Пясъчко - блясък на слънце,
толкоз топличък и мек.
Излъчва лято с всяко зрънце,
сънуващо, че е човек.
вторник, януари 20, 2009
Трета тема - Целувка
Такааааа...
Продължаваме да ви забавляваме. Или поне да се опитваме да опишем душите си, да се разкрием пред "демона", да го пуснем вътре в нас и да ви предложим поредните си обсебени от поезията (и прозата) трансове.
Този път изнудих мацките да са първи, да ме вдъхновят те :) Ето с какво ме заредиха да пиша:
Яна:
Итенцето:
Виждате (надявам се и да прочетете творенията), че са ми предложили голямо количество "муза". Аз преживявам в момента един малко сложен катарзис (божке, как само звучи). С други думи опитвам се да сложа едно ново начало в живота ми и малко не ми беше до писане. Но пък, когато слагаш край на нещо, не значи, че трябва да зачеркнеш абсолютно всичко. И не можех да прекратя заигравките с "демоните". Така се роди :
То е за малкото ми русо, сивооко демонче. Обичам го и се надявам да усетите всичката нежност, която влива в иначе грубиянската ми душа.
Приятно четене!
Продължаваме да ви забавляваме. Или поне да се опитваме да опишем душите си, да се разкрием пред "демона", да го пуснем вътре в нас и да ви предложим поредните си обсебени от поезията (и прозата) трансове.
Този път изнудих мацките да са първи, да ме вдъхновят те :) Ето с какво ме заредиха да пиша:
Яна:
Итенцето:
Виждате (надявам се и да прочетете творенията), че са ми предложили голямо количество "муза". Аз преживявам в момента един малко сложен катарзис (божке, как само звучи). С други думи опитвам се да сложа едно ново начало в живота ми и малко не ми беше до писане. Но пък, когато слагаш край на нещо, не значи, че трябва да зачеркнеш абсолютно всичко. И не можех да прекратя заигравките с "демоните". Така се роди :
То е за малкото ми русо, сивооко демонче. Обичам го и се надявам да усетите всичката нежност, която влива в иначе грубиянската ми душа.
Приятно четене!
Целувка
Безплътно утро -
спя успокоена,
а тихи, бавни стъпки
плъзгат се към мене
Две топли устни
моите намират
така ефирни, нежни -
сърцето ми замира
И аромат любим
душата ми обгръща -
тъй чист, безумно сладък
и сънищата връща.
Усещам две ръце
ме милват по косата
и клепките послушно
пропускат светлината.
И виждам две очи -
пролетна утринна роса
Искрят и в мен се взират
с небесна чистота.
А после пак изчезват
и миг било е само.
Но в мен още отеква
"Човек ще станеш, мамо!"
спя успокоена,
а тихи, бавни стъпки
плъзгат се към мене
Две топли устни
моите намират
така ефирни, нежни -
сърцето ми замира
И аромат любим
душата ми обгръща -
тъй чист, безумно сладък
и сънищата връща.
Усещам две ръце
ме милват по косата
и клепките послушно
пропускат светлината.
И виждам две очи -
пролетна утринна роса
Искрят и в мен се взират
с небесна чистота.
А после пак изчезват
и миг било е само.
Но в мен още отеква
"Човек ще станеш, мамо!"
събота, януари 10, 2009
Втора тема - Като вълците
Втората тема, която измислихме със съучастничките е "Като вълците".
Моето участие:
Like the Wolves
(За пореден път правя експерименти, но така ми дойде в главата. Особено припевът, който е силно повлиян от Seek&Destroy. Другото влияние е от книгите за Анита Блейк и невероятните ликантропи в тях)
Вълкът на Итенцето:
Единак
Вълкът на Яна:
Алфа вълк
Не знам дали ви се струва интересен експеримента, но се получава добре :)
Приятно четене!
Моето участие:
Like the Wolves
(За пореден път правя експерименти, но така ми дойде в главата. Особено припевът, който е силно повлиян от Seek&Destroy. Другото влияние е от книгите за Анита Блейк и невероятните ликантропи в тях)
Вълкът на Итенцето:
Единак
Вълкът на Яна:
Алфа вълк
Не знам дали ви се струва интересен експеримента, но се получава добре :)
Приятно четене!
петък, януари 09, 2009
Like the Wolves
You do not smell familiar.
Are you pack or a stray wolf?
Would you be hunting with me
by the moonlight?
Refrain:
Running in the night
Chasing through the snow
Howling at the moon
Smelling prays blood
Snapping with sharp teeth
Roaring fiercely
Fighting to the death
We are like the wolves
You're a terrific creature.
Are you dominant to me?
Would you be strong enough
to be my mate?
Refrain...
We're a frightening couple.
Are we forever to be one?
Would we fight together
till our last moon?
Are you pack or a stray wolf?
Would you be hunting with me
by the moonlight?
Refrain:
Running in the night
Chasing through the snow
Howling at the moon
Smelling prays blood
Snapping with sharp teeth
Roaring fiercely
Fighting to the death
We are like the wolves
You're a terrific creature.
Are you dominant to me?
Would you be strong enough
to be my mate?
Refrain...
We're a frightening couple.
Are we forever to be one?
Would we fight together
till our last moon?
неделя, януари 04, 2009
Първи опит - Демон
Първата ни тема е "Демон".
Моето участие е:
Демон
Demonic
Зюмбюла написа:
Демон
Демонът на Яна:
Събличане на демона
Приятно прелъстяване!
Моето участие е:
Демон
Demonic
Зюмбюла написа:
Демон
Демонът на Яна:
Събличане на демона
Приятно прелъстяване!
Начало на прелъстяването
Мисля, че тук трябва да дам и малко обяснения за идеята на тази категория.
Започна се с едно другарско (по)битово напиване/надприказване/надписване между мен, Яна и Зюмбюла. Тези двете невероятни жени са до голяма степен виновни за това да почна да изливам на хартия (добре де на файлове) лудостта ми. И ако ви досаждам с творенията си, те са тези, които трябва да обвинявате. Зюмбюла е моята усмихната дива музичка, а Яна - строгият, изискващ, но и много грижовен редактор.
Та се събрахме една ужасно студена вечер, на Бейлис, водка и туршийка и... получи се ето това:
Диалози на чашката
На другия ден решихме, че резултатът е доста забавен. И така се роди идеята за "прелъстяването на демона". Демонът - нашият писателски талант, прелъстяването - то май си е буквално, поне за мен.
Решихме да си даваме основна тема и всяка от нас да пише по нея. Резултатите ще ви публикуваме да им се радвате (оплювате). Не знам какво ще се получи, дали ще го прелъстим/укротим/оковем/отебем този демон. Единствено знам, че ще има да четете много, и много забавни неща.
Започна се с едно другарско (по)битово напиване/надприказване/надписване между мен, Яна и Зюмбюла. Тези двете невероятни жени са до голяма степен виновни за това да почна да изливам на хартия (добре де на файлове) лудостта ми. И ако ви досаждам с творенията си, те са тези, които трябва да обвинявате. Зюмбюла е моята усмихната дива музичка, а Яна - строгият, изискващ, но и много грижовен редактор.
Та се събрахме една ужасно студена вечер, на Бейлис, водка и туршийка и... получи се ето това:
Диалози на чашката
На другия ден решихме, че резултатът е доста забавен. И така се роди идеята за "прелъстяването на демона". Демонът - нашият писателски талант, прелъстяването - то май си е буквално, поне за мен.
Решихме да си даваме основна тема и всяка от нас да пише по нея. Резултатите ще ви публикуваме да им се радвате (оплювате). Не знам какво ще се получи, дали ще го прелъстим/укротим/оковем/отебем този демон. Единствено знам, че ще има да четете много, и много забавни неща.
събота, януари 03, 2009
Демон
Наблюдавам те от сенките
на душата ти.
Надничам през огледалото
на спомените ти.
Изкушавам те в сънищата,
моите.
Карам те да се съмняваш,
в желанията си.
Плаша те,
с откровеност.
Обсебвам те,
за да не съм сама.
Измъчвам тялото ти
с целувки.
Прокуждаш ме,
за да не видя сълзите ти.
Заклеймяваш ме,
защото ме обичаш.
на душата ти.
Надничам през огледалото
на спомените ти.
Изкушавам те в сънищата,
моите.
Карам те да се съмняваш,
в желанията си.
Плаша те,
с откровеност.
Обсебвам те,
за да не съм сама.
Измъчвам тялото ти
с целувки.
Прокуждаш ме,
за да не видя сълзите ти.
Заклеймяваш ме,
защото ме обичаш.
Demonic
Screeching from the attic,
dim visions in the mirrors.
A ghostly chill, strange footsteps.
Heart in throat in terror.
Looking around the corners,
afraid of what to see.
Keeping lights on in bedroom,
protecting from the dark.
And yet the night comes over,
along with things unknown.
There's no one here to help me -
I'll face my fate alone.
Expecting lucid horrors,
I tightly shut my eyes.
But nothing's there to be seen,
and yet it came for me.
I hear my blood flow, thumping,
along with silent whispers.
Sweet words, so gentle, caring
that promise me forever.
I shake my head to tear them,
to throw away my doubts.
But as some golden honey,
they stick there, wanting more.
My fears are now receding,
and leaving me unsure,
as waves of hot desires
are flowing down and through.
I want what have been offered,
don't care there's price to pay.
Having my dreams on plate here,
along with thorny chains.
The terror's gone forever,
there's no shame, no more doubts.
I have the utmost freedom,
but I'm no longer mine.
dim visions in the mirrors.
A ghostly chill, strange footsteps.
Heart in throat in terror.
Looking around the corners,
afraid of what to see.
Keeping lights on in bedroom,
protecting from the dark.
And yet the night comes over,
along with things unknown.
There's no one here to help me -
I'll face my fate alone.
Expecting lucid horrors,
I tightly shut my eyes.
But nothing's there to be seen,
and yet it came for me.
I hear my blood flow, thumping,
along with silent whispers.
Sweet words, so gentle, caring
that promise me forever.
I shake my head to tear them,
to throw away my doubts.
But as some golden honey,
they stick there, wanting more.
My fears are now receding,
and leaving me unsure,
as waves of hot desires
are flowing down and through.
I want what have been offered,
don't care there's price to pay.
Having my dreams on plate here,
along with thorny chains.
The terror's gone forever,
there's no shame, no more doubts.
I have the utmost freedom,
but I'm no longer mine.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
