Безплътно утро -
спя успокоена,
а тихи, бавни стъпки
плъзгат се към мене
Две топли устни
моите намират
така ефирни, нежни -
сърцето ми замира
И аромат любим
душата ми обгръща -
тъй чист, безумно сладък
и сънищата връща.
Усещам две ръце
ме милват по косата
и клепките послушно
пропускат светлината.
И виждам две очи -
пролетна утринна роса
Искрят и в мен се взират
с небесна чистота.
А после пак изчезват
и миг било е само.
Но в мен още отеква
"Човек ще станеш, мамо!"
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много ми харесва и е изключително нежно и ...майчинско стихотворението ти!
ОтговорИзтриванеЦелувки!