I miss you

'I miss you', what a simple thing to say
but it hurts so bad, since the day you went away
I keep asking, what I've done to make you leave
yet no answers, since they're only yours to give

Please let me know how you're feeling, where you've been
Would you share with me how do you like the girls you've seen
Would you let me know the silly things that made you cry
You would not reply, but that's ok, I had to try

Just yesterday I had a dream of you and I
then I woke and cried, like the day you've said goodbye
I still miss you even though you left for good
No I can't forget and I guess I'll never would

Please let me know how you're feeling, where you've been
Would you share with me how do you like the girls you've seen
Would you let me know the silly things that made you cry
You would not reply, but that's ok, I had to try

Please let me know did you care or was it fake
Could you tell me if there's something I can make
Would you let me know how to break this silent spell
You ignore me still and I keep missing you as hell

Вълнение

Душата ми бе езеро сребристо,
което тихо в утрото трепти,
с надежди - лилии тъй чисти
и рибки златни - приказни мечти.

Случайно до брега ми ти се спря,
усмихна се и вдиша моят ден.
И ей така - хлапашки, на игра
ти хвърли малко камъче по мен.

Спокойствието то разчупи
с вълнички бързи и крещящи.
Объркване във мен настъпи -
разбуди чувства дънни, спящи.

Повърхността ми разбунтува,
подгони мисли във водовъртежи.
Вълни с въпроси в мен бушуват,
води към теб прелях с копнежи...

Но опустял бе веч брегът ми -
безмълвен беше ме подминал,
задоволен в игри безплътни -
остана само камъкът застинал.

И лилиите бавно излиняха,
а рибките обърнаха кореми.
Самотните ми мисли изгоряха -
пустиня суха тлее вече в мене.

Cold

Someone already threw the dice
and every dream turned into ice.
Now I am shivering all alone
gazing toward my fate unknown.

Refrain:
There's an aching hole
in my godless soul.
Could you stop this endless race?
Would you fill this empty space?

Now my body's getting colder
as this game is growing older.
And I am reaching to the stars
to kiss and heal my childhood scars.

Refrain...

Loosing all my strength of faith,
the world is turning to be late.
My breath is freezing into snow -
there's one last truth I seek to know.

Refrain...

Could you stop the thoughts to chase?
Would you find a warmer place?
Could you heal with an embrace?
Would you fill this empty space?

Демон

Наблюдавам те от сенките
на душата ти.
Надничам през огледалото
на спомените ти.
Изкушавам те в сънищата,
моите.
Карам те да се съмняваш,
в желанията си.
Плаша те,
с откровеност.
Обсебвам те,
за да не съм сама.
Измъчвам тялото ти
с целувки.
Прокуждаш ме,
за да не видя сълзите ти.
Заклеймяваш ме,
защото ме обичаш.

Сезони

Как мечтая да е пролет,
да съм черешов нежен цвят.
Тъй крехка, мъничка и чиста -
красотата в твоя свят.

И искам също да е лято,
да бъда морски пясък топъл.
Възбуждащо по теб да лепна -
страстен оргазмен вопъл.

През есента да се превърна
във жълто паднало листо,
да шумоля и да ти шепна,
за всичко някога било.

И зимата, когато дойде -
снежинка беличка да съм.
На устните ти тъй горещи,
да се стопя и стана сън.

Между земята и небето

Между земята и небето
на кръстопът сама стоя,
раздирана от ветровете
ревящи в моята душа.

Земята твърдо ме притегля
уютна, ласкава, грижовна.
С прегръдки топли тя ме мами
със обич истинска, възможна.

Небето пък над мен надвисва,
недосегаемо, високо.
И кани ме да се издигна,
да литна в него, без посока.

А аз се лутам по средата,
във нищото и все пак с тях.
И избор трябва да направя,
ала скована съм от страх.

Ако реша се аз да сляза,
ще ме приеме ли земята?
Дали пък няма да ме върже,
ще ми подреже ли крилата?

Ако нагоре се насоча,
да го достигна мога ли?
Дали в прегръдки ще ме хване?
Оттам да падна ще боли!

Вися, объркана безкрайно,
а изборът го няма в мен.
Не съм небесно аз създание,
ала не бих живяла в плен.

Страхувам се да сложа точка,
по път единствен да поема.
Привличат ме, дори различни...
Застинала съм пред дилема.

Не искам да изгубя всичко,
но не желая и окови.
Оставам си на кръстопътя -
разкъсвана отново и отново...

Мъгла

Мъгла обвива ме злокобно,
прониква в моята душа.
Студени тръпки ме полазват.
Помръква всяка светлинка.

В мъглата тръгвам напосоки,
пристъпвам плахо във нощта.
Вървя сама безкрайно дълго,
изгубена във тишина...

Домът ти тих е, бездиханен.
Прозорецът е заледен.
Безгрижно спиш - така спокоен,
горещ и тъй далеч от мен.

Докосвам със студени пръсти
вратата ти, която ни дели.
Ще ме поканиш ли на гости?
Самотна съм и толкова боли!

Потрепва вътре нещо в тебе,
забързва твоето сърце.
И сънищата се променят
като кошмари на дете.

И в тях съм горда и красива -
владея твоята душа!
Възбуждам те и ужасявам...
отпивам жадно от страха.

И пак, отново ти сънуваш.
И виждаш сивата мъгла,
и мракът бавно те поглъща...
Вървим със теб ръка в ръка.

Дали

Дали звездите са самотни,
една от друга тъй далече?
Дали все още те обичам,
или претръпнала съм вече?

Дали небето сиво плаче,
когато тихичко вали?
Дали все още тъй те искам,
дори безкрай да ме боли?

Дали сърдит е океанът,
разпенен, блъскащ във брега?
Дали сълзите ми горещи,
ще могат да стопят леда?

Дали снежинките умират,
щом по теб се полепят?
Дали пък чувствата са вечни
или бавно ще заспят?

Дали дърветата треперят,
голи зимата в студа?
Дали ще си останем двама,
както когато каза "да"?

Сънища

Когато нощем лягам си самотна,
жадувам твоите ръце.
Да излекуват болката страхотна,
да изцелят разбитото сърце.

Очи затварям тихо в тъмнината
и виждам твоят образ пак.
В лицето ти намирам светлината,
разбиваш падналият мрак.

Гробовно тих, застинал час...
В съня ми мъркаш страстно,
че мой си ти и твоя аз
и ме обгръщаш властно.

Изгарям, жадна съм, треперя!
Целувки търсят мойте устни.
Протягам мисъл за да ги намеря...
събуждам се и пак е пусто.

Въпроси

Как искам да те опозная.
Какъв си бил като дете,
какво сънуваш в тихи нощи,
какво докосва твоето сърце?

В джобовете какво ли имаш,
дали страхуваш се от нещо...
Защо си толкова намръщен!
Обичаш ли кафето си горещо?

В каква ли поза ти заспиваш,
плакал ли си някога от яд?
Как скъса с първото си гадже,
какво обичаш за обяд...

Какво желаеш от живота?
Защо се криеш ти от мен?!
Дали душата ти докосвам...
с какво започва твоят ден?

Как искам да те питам всичко,
да си говорим ден след ден
и през нощта и още много...
Да грабна мислите ти в плен.

Как искам да те опозная!
За да съм с теб, поне така.
Но ти мълчиш си пак студено -
далечна ледена мечта...

Честност

Ти казваш, че очакваш честност,
но честността така боли.
Боли и теб, боли и мене...
Недей да искаш, разбери!

Но ти си твърд и непреклонен,
макар и със треперещ глас.
Задаваш своите въпроси...
Не е сега за честност час!

А ти ме мъчиш, настояваш,
почти ме гледаш през сълзи...
И ето, аз ти отговарям!
Защо извърна ти очи?

За него

Как искам да докосна ръцете ти,
първичната им мъжественост.
Да сложа устни на сърцето ти
и да усетя ударите му с душата си.

Как искам да те погледна право в очите
и да видя там мечтите ти.
Да прокарам пръст по спомените ти
и да разсея детските ти страхове.

Как искам да целуна устните ти,
да изпия всичко неизказано.
Как искам да усетиш чувствата...
Как искам те и ме боли.

Малко щастие

Усмивка и намигване, закачка,
сърцето ми от щастие замира...
Защото знам за теб съм важна,
макар за миг, че ме разбираш.

Случаен разговор, въпроси
и мой си ти, дори така далече.
Аз дълго думите ще нося,
те топлят ме в самотна вечер.

Далечни спомени и тайни,
мечти на мъничко дете.
И те ми дават да докосна
иначе чуждото сърце.

Тъгата с поглед разпиляваш,
душата ми към теб лети...
Дори и мъничко да даваш,
достатъчно е, че си ти!