Вълнение

Душата ми бе езеро сребристо,
което тихо в утрото трепти,
с надежди - лилии тъй чисти
и рибки златни - приказни мечти.

Случайно до брега ми ти се спря,
усмихна се и вдиша моят ден.
И ей така - хлапашки, на игра
ти хвърли малко камъче по мен.

Спокойствието то разчупи
с вълнички бързи и крещящи.
Объркване във мен настъпи -
разбуди чувства дънни, спящи.

Повърхността ми разбунтува,
подгони мисли във водовъртежи.
Вълни с въпроси в мен бушуват,
води към теб прелях с копнежи...

Но опустял бе веч брегът ми -
безмълвен беше ме подминал,
задоволен в игри безплътни -
остана само камъкът застинал.

И лилиите бавно излиняха,
а рибките обърнаха кореми.
Самотните ми мисли изгоряха -
пустиня суха тлее вече в мене.