Project Venus - Венера в Скорпион

Господарю... Господарю! Погледни ме! Виж танца на своята робиня! Танцувам за теб, Повелителю.

Виж страстта ми. Награди ме с внимание. Всяка нощ танцувам за теб и моля да спечеля благоволението ти. Всяка моя извивка копнее за любовта ти, жадува да ме докоснеш както пустинното цвете жадува капчицата живителен дъжд. Не се отвръщай от мен, Господарю! Не ме отпращай самотна в мрака. Колко безсънни нощи бленувам твоето име...

Виж тялото ми, Господарю! Нима ще откажеш на тази гладка кадифена любов? Виж как огънят от факлите се отразява по голите бедра. Нима не искаш тези две тъмни змии да се плъзнат по теб, да обгърнат кръста ти, да се притиснат плътно, готови да изстискат до капка мъжката ти сила. Нима няма да погалиш тези две нежни гърди, твърди като нарове и по-сладки от смокини? Нима ще им откажеш ласките си... Нима няма да усетиш, в прегръдките си, как бие сърцето ми. Бие за теб! Вземи ме в обятията си и задъханият му пулс ще ни приближава до екстаза, докато душите ни не се слеят както телата ни. Вземи ме, Господарю...

Виж ме, Господарю! Виж тежката студена змия около снагата ми... Виж как се увива около мен, заедно с мен, в мен... Виж нейната хладна белота върху горещата ми сянка. И аз съм като змията. Пълзя в краката ти, извивам смъртоносното си мускулесто тяло с едничката мисъл да ти донеса наслада... Виж нежните ми бледи длани, Повелителю, виж дългите ми пръсти... Как ласкаво галят тази студена твар, как я притискат по плътно около мен. Сякаш искат да стоплят премръзналото ми сърце с този пъстър жив шал... Как ръцете ми танцуват по хладните люспи... Тези ръце жадуват да обхванат твоята белота, да я галят и милват по цялата и дължина, както галят този огромен звяр... Не ги отхвърляй, Господарю, нека те дарят с облекчение!

Погали косите ми! Черни като гарван на отдавна забравен гроб, черни като самотната нощ на вдовиците, черни като изгорялата ми по теб душа. Докосни тази ласкава безкрайна тъга. Нека те покрия с тях, както самотата покрива нощите ми. Позволи ми, да те галя с тази черна копринена сласт... Виж танца ми... ту бавен, ту бърз... каквато би била страстта ни заедно... Виж как се вия като кобра под флейтата на укротителя си. Бъди моята флейта, Повелителю - укроти желанието ми! Виж как капчиците пот блестят като елмази по горещата ми кожа. Нима не искаш да изпиеш тази благодатна умора от меките извивки на шията ми? Не ме отхвърляй, Господарю!

По добре змията около врата ми да скърши моята съдба, отколкото да бъда още една безлунна нощ сама... Погледни ме в очите! Тези живи въглени на изгарящата ме страст... Тези тъмни бездънни кладенци, пълни с копнеж. Отпий от тях, отпий от любовта ми към теб! Тя е по-сладка от шербет и по-гореща от кафе. Отпий от мен и никога повече няма да бъдеш жаден! Чуй воплите ми! Усети нуждата ми тази нощ! Не ме отхвърляй, защото любовта ми е истинска! Ако сърцето ми не е чисто, нека тази змия вземе в жертва дъхът ми! Твоя съм! Господарю!!! ...

... Ти ме чу, Господарю, ти приласка робинята си, о, Повелителю...

... о, господарю Шахриарх, о, да ... вземете своята робиня. Нека ви обгърна с тяло и страст. Така, точно така... усещам доволството в погледа ви и леността в тялото ви... спете, господарю... Не се борете с умората, нека любовната омая ви отнесе... Не се мъчете, господарю, спете... не може да преборите смъртта...

... Почти утро е! Трябва да побързаме да се измъкнем от двореца. Младият Омар е организирал добре бягството ни. Няма да усетят смъртта на халифа до късно сутринта, а дотогава ще сме далеч в пустинята. Бързаме, младият ми спътник държи ръката ми и ме тегли през лабиринта от коридори... Диша учестено от страх и възбуда. Колко лесно е да спечелиш един мъж с малко женски трикове. Той е готов на всичко, за да бъде с най-красивата наложница. Дори да подкупи стражата на портите, дори да избяга от служба, дори да убие... Трябва да се махна надалеч от това проклето място!

Откакто ме плениха край селото ми, кроя планове за бягство. Избиха всички, разрушиха олтара, откраднаха всички ценности. Изгориха всичко... Мен ме взеха и продадоха в двореца. Шахриарх ме хареса и оттогава всяка нощ прекарвах в покоите му, в недостойните му, нечисти, изцапани с кръвта на сестрите ми ръце. Всяка нощ се молех на моя Господар да чуе зова ми, да помогне на вярната си робиня и да отмъсти на неверниците. Но в тези далечни земи, зад тези високи стени молбите ми оставаха без отговор. Бях сама, отхвърлена, обезчестена и омерзена... Но не и обезверена! Не спирах да моля за прошка за греховете си, за душите на другите, които загинаха, но не опазиха светилището, за прошка и за отмъщение. И за Неговата любов, за божествената му милувка...

До онази благословена нощ! Той отново обърна своя взор към мен и почуствах силата му! И знаех съдбата си! Бързо омаях младия гард. Лесно намерих отровата, която сипах в чашата на тази свиня халифа... Само веднъж да избягаме. Да усетя отново свободата в горещите ласки на пустинния вятър. Лесно ще се освободя и от Омар - страстта не върви ръка в ръка с предпазливостта. Той е привлекателен младеж, но детинската му наивност не ми е необходима. Аз нося божествената любов към своя Господар. Да, Омар беше полезен, но няма място за него по пътя ми...

Пътя ми... съдбата ми, живот и смърт! Любов! Аз съм последната жрица на Бога Змия. Идвам Господарю!