Дубрютру!
Дойде време за поредната тема... Този път тя беше специално провокирана: попитахме, какво искате да ви напишем. Имаше само един престрашил се и новата ни тема е СТУД. Той си мислеше, че много ще ни затрудни. Не беше толкова трудно, като че ли...
През "времето за мислене" имах предостатъчно впечатления и поводи за вдъхновение. Най-малкото - зима е и е студено. Студът се асоциира и с доста други нещица - тъга, липса на чувства, смърт... И естествено, където е студено, там се намира и желание за топлина и любов. Звучи лесно. А какво беше за мен студено и топло тези дни?
Топли срещи с обичани хора... студен лед (за водката - Sobieski)... разгорещени разговори за едни студени хлъзгави мениджъри... изстудена бира (от колко Stella може да му стане лошо на човек?)... горещи балкански ритми (изтанцувани от още по-горещи девойки)... група музикални динозаври, измъкнали се от леда с нов албум (пари - не се бара)... студени числа на Фибоначи и размисли за живота и вселената (42 и си стискаме ръцете)... парчета лед в човешки взаимоотношения - разтопени... отдавна охладнели чувства и разпадащи се връзки... горещи нови любови... студени спомени за миналото... температура 39.5... оцет и лед, за да се свали температурата... студен апартамент... топло одеалце и още по топла ръка, която държи моята... и филми - за един пингвин...
Топло и студено - зависи от възприятията. Една приятелка вече прави помен за приятелства, които според нея са умрели. Не мисля, че са мъртви. С времето всичко се променя. Не знам защо много хора, когато виждат промените в нещо, което ценят, като връзки с хора например, започват да мислят, че връзката умира. Аз не мисля така. Мисля, че някои връзки по-скоро еволюират. А еволюцията е нещо хубаво - отсява фирата и остава само истински издръжливото. Процесът е малко грозноват и боли, но не бива да се борим с тези промени. Не трябва да палим свещи за миналото и да оставим настоящето на студа, да трепери. Предпочитам да направя аутодафе от спомените, да се топля на кладата и да танцувам около нея ръка в ръка с човека, когото обичам. Сега, в настоящето! Не искам да бъда динозавър, замръзнал в миналото. Не искам да бъда Скрат и цял живот да събирам полудяла спомени за зимата.
И така, ето какво изписахме по темата до тук:
Моето:
На Итенцето:
Яна засега има само това съскащото:
Надявам се, поръчителят да е доволен! :)
Ясно е - сега ни трябва нова тема. Чакаме предложенията ви в коментари!
P.S. Бу! А ти знаеш ли?
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Тази сутрин, докато отивахме с дъщеря ми към детската градина, се заговорихме с нея за понятията вчера, днес, утре... изобщо за човешката представата за времето. Е, разбира се доколкото е възможно да се води такъв разговор с едно 4-годишно дете. Както и да е де, оказа се че тя все още има лек проблем с определянето на тези неща и ми дойде на ум една идея - защо повечето хора смятат детските си години за най-щастливите? Ами именно заради размитото понятие за време. Не мислиш за бъдещето, живееш безметежно.
ОтговорИзтриванеТа ето го и предложението за следваща тема - ВРЕМЕТО.
Както беше казал някои (мисля че Наполеон): всички се боят от Времето, а Времето се бои от пирамидите.
... пък може по-следващата тема да е именно за тях :-).