На Ева... и на Алекс

Безсънен град във блудна нощ,
звездите давят се във алкохол.
Седя сред много други, но сама -
пиедестал за мен от баров стол.

Безплътен смях във анонимен бар,
дихания на спирт и пот и страсти.
Цигареният дим извива се по теб
и формите ти вае сред контрасти...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми сънища...

Лениви погледи и запотени чаши -
ледът топи се по горещи устни.
А огледалото обгръща те със хлад,
ревнува те - не иска да те пусне.

Усмихваш се - невинно или плахо,
отмяташ рязко палави коси.
Изплиташ с тяло нишки похот,
душата ми заплитат - да виси...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми надежди...

Пристъпваш бавно, сладострастно
поклащаш ханш в обсебващия ритъм
Очите хищно моят поглед дебнат,
ласки непознати канят да изпитам.

И приближаваш в ореол от грях,
бедрата неуморни ме обвиват.
С игриви пръсти свириш върху мен,
телата две от танцa се опиват...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми любов...

...накрая донеси ми сметката!

Една жена

Една жена в лилаво
картите подрежда.
С нежни ръце ги гали
и майчински оглежда.

Една жена във злато
с думи твори магия.
Съдбата ми орисва,
в очите и - стихии.

Една жена в червено
налива еликсири
във чаша тъмно вино,
а саксът тъжно свири.

Една жена във черно
звездите ми показва.
Със ритъма се слива,
а танцът и разказва...

Една жена в сребристо
ми шепне за луната.
С усмивка ме омайва,
лекува ми душата.

Една жена - а много
и толкова различни.
Но всеки път е тя,
защото я обичам.

Целувка

Безплътно утро -
спя успокоена,
а тихи, бавни стъпки
плъзгат се към мене

Две топли устни
моите намират
така ефирни, нежни -
сърцето ми замира

И аромат любим
душата ми обгръща -
тъй чист, безумно сладък
и сънищата връща.

Усещам две ръце
ме милват по косата
и клепките послушно
пропускат светлината.

И виждам две очи -
пролетна утринна роса
Искрят и в мен се взират
с небесна чистота.

А после пак изчезват
и миг било е само.
Но в мен още отеква
"Човек ще станеш, мамо!"

Вълче

Вълче самотно, младо
ме гледа с поглед питащ.
Да поиграем ли ще иска
или кръвта ми да опита?

Побягва то във мрака
към друг или към мене?
А аз спокойно чакам,
за всичко трябва време.

Увърта се, ръмжи ми,
да ме плаши се опитва.
Не ме е страх от тебе,
че друго аз изпитвам.

Аз гледам го сериозно,
а то ми се надува.
Единак ли ще да бъде
или другар жадува?

И то само не знае,
объркано е още.
Уж търси топлината,
бяга щом го докоснеш.

Вълчето ще порасне,
ще изчезне някой ден.
И игрите ще забрави,
и топлината ми и мен.

Дали

Дали звездите са самотни,
една от друга тъй далече?
Дали все още те обичам,
или претръпнала съм вече?

Дали небето сиво плаче,
когато тихичко вали?
Дали все още тъй те искам,
дори безкрай да ме боли?

Дали сърдит е океанът,
разпенен, блъскащ във брега?
Дали сълзите ми горещи,
ще могат да стопят леда?

Дали снежинките умират,
щом по теб се полепят?
Дали пък чувствата са вечни
или бавно ще заспят?

Дали дърветата треперят,
голи зимата в студа?
Дали ще си останем двама,
както когато каза "да"?

Въпроси

Как искам да те опозная.
Какъв си бил като дете,
какво сънуваш в тихи нощи,
какво докосва твоето сърце?

В джобовете какво ли имаш,
дали страхуваш се от нещо...
Защо си толкова намръщен!
Обичаш ли кафето си горещо?

В каква ли поза ти заспиваш,
плакал ли си някога от яд?
Как скъса с първото си гадже,
какво обичаш за обяд...

Какво желаеш от живота?
Защо се криеш ти от мен?!
Дали душата ти докосвам...
с какво започва твоят ден?

Как искам да те питам всичко,
да си говорим ден след ден
и през нощта и още много...
Да грабна мислите ти в плен.

Как искам да те опозная!
За да съм с теб, поне така.
Но ти мълчиш си пак студено -
далечна ледена мечта...

На Д.

Защо ме гледаш ти така,
във погледа какво прикриваш?
Проблясва сякаш в миг тъга,
а после пак ми се усмихваш.

Какво попита тихо днес,
а после "нищо" го нарече?
Поглеждам те със интерес,
но с други разговаряш вече.

Душата си пред теб изливам
и ти приятелски изслушваш.
И даже сълзи да проливам,
то ти си тук за да ме гушнеш.

Понякога без думи ме разбираш,
играеш с мен като дете.
Но друг път време не намираш,
дори да пием по кафе.

И липсваш ми като те няма!
Познавам те едва от вчера...
Дали случайност е голяма,
душа тъй сродна да намеря?

Говорим много, нощ и ден,
но толкова недоизказваш.
Скриваш ли нещичко от мен,
душата си дали показваш?

Загадка май ще си останат
безкрайните въпроси там.
И все пак няма да престана,
да искам отговорите да знам!

Коледна приказка

Тиха сутрин, всички спят,
прозорците са запотени.
Сънувам те като дете,
с очи искрящи и засмени.

Тихи стъпки, всички спят,
снежинките навън се ронят.
Ръце горещи будят ме
и сънищата нежно гонят.

Тихи ласки, всички спят,
гирляндите блещукат в мрака.
Прегръщам те, усещам в теб
подаръкът тъй дълго чакан.

Тихи страсти, всички спят,
елхичка пъстро украсена.
Със теб се сливаме в едно,
задъхани и откровени...

Тиха сутрин, всички спят,
скрежът дантели чудни вие.
Заспиваме в прегръдка пак,
във сладка коледна магия.

Честност

Ти казваш, че очакваш честност,
но честността така боли.
Боли и теб, боли и мене...
Недей да искаш, разбери!

Но ти си твърд и непреклонен,
макар и със треперещ глас.
Задаваш своите въпроси...
Не е сега за честност час!

А ти ме мъчиш, настояваш,
почти ме гледаш през сълзи...
И ето, аз ти отговарям!
Защо извърна ти очи?

За него

Как искам да докосна ръцете ти,
първичната им мъжественост.
Да сложа устни на сърцето ти
и да усетя ударите му с душата си.

Как искам да те погледна право в очите
и да видя там мечтите ти.
Да прокарам пръст по спомените ти
и да разсея детските ти страхове.

Как искам да целуна устните ти,
да изпия всичко неизказано.
Как искам да усетиш чувствата...
Как искам те и ме боли.