Вълче

Вълче самотно, младо
ме гледа с поглед питащ.
Да поиграем ли ще иска
или кръвта ми да опита?

Побягва то във мрака
към друг или към мене?
А аз спокойно чакам,
за всичко трябва време.

Увърта се, ръмжи ми,
да ме плаши се опитва.
Не ме е страх от тебе,
че друго аз изпитвам.

Аз гледам го сериозно,
а то ми се надува.
Единак ли ще да бъде
или другар жадува?

И то само не знае,
объркано е още.
Уж търси топлината,
бяга щом го докоснеш.

Вълчето ще порасне,
ще изчезне някой ден.
И игрите ще забрави,
и топлината ми и мен.