Плашка за лека нощ

Мрак се спуска над земята
и тишина обвива всичко.
Мирно, кротко спят децата,
в нощта сам ходи тъмен чичко.

По улиците бавно броди,
наднича в тъмните стъкла.
И търси той дечица сладки,
заспали в мекички легла.

И щом намери непослушни,
творили пакости навред,
безшумно влиза във дома им,
приготвя се да сложи ред.

Отваря той огромна чанта,
пълна със ножове, игли,
и шипци, клещи и триони -
май някой ще го заболи!

И този чичко тъмен, мрачен
запретва ноктести ръце.
И безпогрешно ги насочва,
към мъничкото сърчице.

И с пръсти тънки и изкусни,
той сънищата дърпа вън.
Изважда ги и ги опъва,
и ножици разтваря с звън.

Изрязва той там всичко светло,
и всичко радостно, красиво.
Избожда с мънички карфици,
веселие да няма живо.

И после той поставя кръпки,
огромни, черни, уродливи.
И плътно, грозно ги пришива,
с иглата крива и ръждива.

И сънищата стават страшни,
или пък скучни и протяжни.
Изпълват се с мъгла студена,
с блата или с мазета влажни.

А чичкото ги пак набутва,
дълбоко в спящото сърце.
Но палавникът не разбира,
спи безгрижното дете.

Но друга нощ ще дойде утре,
ще плаче малкото човече.
Ще се разкайва за белите,
но много късно ще е вече.

Заспивай мъничко детенце,
сънувай сладкия си сън.
Зъл чичко пакостници търси
и стъпва тихо в мрака вън.