петък, декември 19, 2008

Уморена

Уморена се завръщам
от някъде, от никъде, оттам.
Съзнанието си прегръщам,
говоря си сама без срам.

И уморено бавно крача,
нанякъде, на никъде, натам.
И нищичко не търся вече,
във мен не е останал плам.

Пристигам късно, уморена,
и някъде, и никъде, тук и сега.
Но сили имам ли във мене,
съдбата си да променя?

Няма коментари:

Публикуване на коментар