вторник, декември 02, 2008

Малко щастие

Усмивка и намигване, закачка,
сърцето ми от щастие замира...
Защото знам за теб съм важна,
макар за миг, че ме разбираш.

Случаен разговор, въпроси
и мой си ти, дори така далече.
Аз дълго думите ще нося,
те топлят ме в самотна вечер.

Далечни спомени и тайни,
мечти на мъничко дете.
И те ми дават да докосна
иначе чуждото сърце.

Тъгата с поглед разпиляваш,
душата ми към теб лети...
Дори и мъничко да даваш,
достатъчно е, че си ти!


Няма коментари:

Публикуване на коментар