Когато нощем лягам си самотна,
жадувам твоите ръце.
Да излекуват болката страхотна,
да изцелят разбитото сърце.
Очи затварям тихо в тъмнината
и виждам твоят образ пак.
В лицето ти намирам светлината,
разбиваш падналият мрак.
Гробовно тих, застинал час...
В съня ми мъркаш страстно,
че мой си ти и твоя аз
и ме обгръщаш властно.
Изгарям, жадна съм, треперя!
Целувки търсят мойте устни.
Протягам мисъл за да ги намеря...
събуждам се и пак е пусто.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар