На Д.

Защо ме гледаш ти така,
във погледа какво прикриваш?
Проблясва сякаш в миг тъга,
а после пак ми се усмихваш.

Какво попита тихо днес,
а после "нищо" го нарече?
Поглеждам те със интерес,
но с други разговаряш вече.

Душата си пред теб изливам
и ти приятелски изслушваш.
И даже сълзи да проливам,
то ти си тук за да ме гушнеш.

Понякога без думи ме разбираш,
играеш с мен като дете.
Но друг път време не намираш,
дори да пием по кафе.

И липсваш ми като те няма!
Познавам те едва от вчера...
Дали случайност е голяма,
душа тъй сродна да намеря?

Говорим много, нощ и ден,
но толкова недоизказваш.
Скриваш ли нещичко от мен,
душата си дали показваш?

Загадка май ще си останат
безкрайните въпроси там.
И все пак няма да престана,
да искам отговорите да знам!