Забравените играчки

Някой тропа на тавана,
скърцат тихичко дъските.
Но заспивай - късно стана,
спираме за днес с игрите.

Горе спят играчки стари,
позабравени и прашни.
Бяха твоите другари,
но сега са други, страшни.

Ти отдавна ги остави,
че ги скъса или счупи.
После бързо ги забрави,
новички когато купих.

Ала вехтите играчки
помнят твоите ръчички,
всички смешки или плачки...
Помнят как изхвърли всички.

И сега са озлобени -
отмъщение кроят.
Във сърцата си студени
яростта към теб таят.

Искат да избягат тайно,
от тавана да се спуснат.
Мразят силно и безкрайно -
милост няма да допуснат.

Ако само те намерят
ще те схрускат за закуска,
че в омразата безмерна
ще те стиснат без да пускат.

Ще те драскат и ще ритат,
а ще плачеш ти за мама.
Ще те бият без да питат,
ако те докопат само.

Ала горе те са още,
чувам тихичките крачки.
Ти заспивай, вече нощ е
и недей чупи играчки.

Чудовището в мрака

Кой чука тихо по стъклото?
Недей поглежда там, защото
чудовище се крие в мрака -
да му отвориш само чака.

То има човка закривена,
хищно към тебе устремена.
Очи големи като плочи,
със гърло яростно клокочи.

Грамадни лапи с нокти остри -
търси по теб да ги подостри.
С криле огромни черни блъска
в прозорците и бясно съска.

То гладно е и чака плячка,
недей го мисли за играчка.
С дечица малки то се храни,
ако се хванат във капана.

Недей го слуша, бързо спи!
Заспиш ли, то ще се стопи.
Веднъж затвориш ли очички,
чудовищата бягат всички.

Послушай ме, детенце мило -
ах, до уши си се завило.
Недей поглежда вън във мрака,
че там чудовището чака.

Малката шивачница

На уличка незнайна
в градче така далечно
шивачница работи
отдавна, даже вечно

Със пъстрички витринки
с изпълнени полички
звънчета над вратата -
те канят вътре всички

Там има рокли чудни
с плисета и дантели
костюми елегантни
и ризи с ръкавели

Огледала огромни
проблясват по стените
пред тях се дами фръцкат
със блясък във очите

Грижовно ви обслужват
с усмивки, комплименти
Приемат тъй учтиво
най-всякакви клиенти

А вечер щом се спусне
звънчетата замлъкват
кепенците затварят
веднага щом се мръкне

И горе, на тавана
запалват се свещички
и вместо да почиват
работят още всички

Огледалата бистри
нагоре те понасят
прилежно ги подреждат
и тихо се изнасят

А влиза да работи
шивачка скромна, малка
с ръчички като клечки
и рокличка най-жалка

Тя носи дълъг метър
и ножици, игли...
Ала в лицето мишо
проблясват зли очи

Огледалата гали -
повърхността сребриста
под пръстите и тънки
тя става течност бистра

И вътре плува образ
на млада дама страстна
Във рокля от коприна
оглежда се - прекрасна

Шивачката поглежда
изпод вежди момата
и бавно преценява
какво таи в душата

И ето пърха обич
към момък млад, напет
и нейните копнежи
възпял би и поет

Работничката малка
с шило се тънко спуска
и обичта издърпва
и нишката не пуска

Отмерва щедро метри
и с ножиците клъцва
Тя чувствата погубва,
девойката не хлъцва

И ето образ нов -
господин стабилен
богат, достопочтен
закръглен и ухилен

От него тя ще вземе
доволство от успеха,
че таз съставка рядка
ще трябва в всяка дреха

С карфици го набожда
внимателно изрязва
В самочувствието чуждо
зейва дупка, язва

И нов клиент изплува
момченце най-напето
с усмивка до ушите
доволно е хлапето

И носи ризка нова
и вири си нослето
искрено, чисто вярва,
надява се детето

Шивачката пристъпва
надеждата откъсва
не я интересува,
че млад живот прекъсва

И образ подир образ
души безброй, безчет
ограбва тя без срам-
за шиене е ред

И шие рокли чудни
с дантели и корсети
С любов ги тя обточва
от дамите тъй клети

И приказни костюми
с надежди подплътени
и пелерини с вяра
за зимни дни студени

Поли със самочувствие
елечета с късмет
тя шие неуморно
дори и в тоз куплет

Но утрото настъпва
слънцето изгрява
и работа приключва
шивачката такава

Витрините пак блясват
със дрехи най-отбрани
звънчетата примамват
клиентите засмяни

Баба Яга

Вдън горите тилилейски,
посред блато най-зловонно,
се издига страшна къща.
На крака кокоши, криви,
със прозорци тъмни, гладни -
оттам никой се не връща.

Там живее Баба Яга,
вещица най-зла, проклета -
с младички мъже се храни.
И ги дебне скришом нощем,
през прозорците наднича,
търси хубавци отбрани.

Щом си жертва набележи,
на вратата тя почуква,
моли да я пуснат вътре.
На красива се престорва,
млада, кротка и невинна -
казва, ще си тръгне утре.

Със гласеца меден, нежен,
ниже ласкаво, напевно -
гали мъжкото им его.
Жертвата се омагьосва,
и душата си отваря -
късно вече е за него.

Вътре щом я ней допуснат,
с писък грозен тя се спуска,
с нокти плячката си грабва.
Бавно в мрежи го оплита,
със въжета задушава -
веч да бърза тя не трябва.

После литва със метлата,
над градчета тихо спящи,
отвлича бедния човек.
Към ужасната къщурка,
а той гърчи се и стене -
пътят му не ще е лек.

Щом в бърлогата си стъпи,
огнището си тя разпалва,
закачва черният котел.
Младежът даже не развързва,
и с нож огромен и злокобен,
заколва го като петел.

И вещо тя го разфасова,
дори все още да потрепва,
отделя крехкото месце.
Пържолки и сланинка сладка,
и дробче, мозък, бъбрек,
дори застинало сърце.

Изсипва всичко във котела,
добавя свежи зеленчуци,
подправки най-разнообразни.
Тя кулинарка е изкусна,
и готви вкусно, здравословно,
готовата храна я дразни.

Със мъжкото месо се храни,
с плътта тъй вкусна, свежа,
със силата им, с младостта.
Но също жадно тя изпива
и чувствата - страстта гореща
изсмуква бавно любовта.

Тъй вещицата грозна, стара
пирува в къщата зловеща,
и дъвче, мляска до зори.
И сутрин кокалчета глозга,
сред тях доволна тя заспива,
в сърцето злобата гори.

Плашка за лека нощ

Мрак се спуска над земята
и тишина обвива всичко.
Мирно, кротко спят децата,
в нощта сам ходи тъмен чичко.

По улиците бавно броди,
наднича в тъмните стъкла.
И търси той дечица сладки,
заспали в мекички легла.

И щом намери непослушни,
творили пакости навред,
безшумно влиза във дома им,
приготвя се да сложи ред.

Отваря той огромна чанта,
пълна със ножове, игли,
и шипци, клещи и триони -
май някой ще го заболи!

И този чичко тъмен, мрачен
запретва ноктести ръце.
И безпогрешно ги насочва,
към мъничкото сърчице.

И с пръсти тънки и изкусни,
той сънищата дърпа вън.
Изважда ги и ги опъва,
и ножици разтваря с звън.

Изрязва той там всичко светло,
и всичко радостно, красиво.
Избожда с мънички карфици,
веселие да няма живо.

И после той поставя кръпки,
огромни, черни, уродливи.
И плътно, грозно ги пришива,
с иглата крива и ръждива.

И сънищата стават страшни,
или пък скучни и протяжни.
Изпълват се с мъгла студена,
с блата или с мазета влажни.

А чичкото ги пак набутва,
дълбоко в спящото сърце.
Но палавникът не разбира,
спи безгрижното дете.

Но друга нощ ще дойде утре,
ще плаче малкото човече.
Ще се разкайва за белите,
но много късно ще е вече.

Заспивай мъничко детенце,
сънувай сладкия си сън.
Зъл чичко пакостници търси
и стъпва тихо в мрака вън.