Забравените играчки

Някой тропа на тавана,
скърцат тихичко дъските.
Но заспивай - късно стана,
спираме за днес с игрите.

Горе спят играчки стари,
позабравени и прашни.
Бяха твоите другари,
но сега са други, страшни.

Ти отдавна ги остави,
че ги скъса или счупи.
После бързо ги забрави,
новички когато купих.

Ала вехтите играчки
помнят твоите ръчички,
всички смешки или плачки...
Помнят как изхвърли всички.

И сега са озлобени -
отмъщение кроят.
Във сърцата си студени
яростта към теб таят.

Искат да избягат тайно,
от тавана да се спуснат.
Мразят силно и безкрайно -
милост няма да допуснат.

Ако само те намерят
ще те схрускат за закуска,
че в омразата безмерна
ще те стиснат без да пускат.

Ще те драскат и ще ритат,
а ще плачеш ти за мама.
Ще те бият без да питат,
ако те докопат само.

Ала горе те са още,
чувам тихичките крачки.
Ти заспивай, вече нощ е
и недей чупи играчки.