Времето е бурен планински поток.
Плувам срещу течението като пъстърва -
опитвам се да оставя наследство.
***
Сърцето ми отмерва ритъма на часовника.
Махалото на съдбата е надвиснало над мен.
Душата ми е перпетуум мобиле.
***
Боговете си играят с броеница,
отмерват минутите на живота ми.
По пода се посипаха мъниста...
***
Пролетният вятър си играе навън.
Вишните отново цъфтят.
Дъщеря ми се усмихва на сън.
***
Миговете изтичат между пръстите ми.
Чашата на живота ми е пълна.
Ще изпиеш ли чувствата?
***
В пясъчния часовник се вихри буря.
Пустинята на времето се променя.
Сфинксът тихо ми намига.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много ми харесва, Луци! :-*
ОтговорИзтриванеПросто красиво ... мисля че много красиво и точно си погледнала на Времето от няколко различни гледни точки.
ОтговорИзтриванеЗа мен първото тристишие си е направо отговор на Въпроса, а за Сфинкса какво да кажа? Той си е символ едновременно на Времето и Безвремието сам по себе си.