петък, април 03, 2009

Проблясъци на тема време

Времето е бурен планински поток.
Плувам срещу течението като пъстърва -
опитвам се да оставя наследство.

***

Сърцето ми отмерва ритъма на часовника.
Махалото на съдбата е надвиснало над мен.
Душата ми е перпетуум мобиле.

***

Боговете си играят с броеница,
отмерват минутите на живота ми.
По пода се посипаха мъниста...

***

Пролетният вятър си играе навън.
Вишните отново цъфтят.
Дъщеря ми се усмихва на сън.

***

Миговете изтичат между пръстите ми.
Чашата на живота ми е пълна.
Ще изпиеш ли чувствата?

***

В пясъчния часовник се вихри буря.
Пустинята на времето се променя.
Сфинксът тихо ми намига.

2 коментара:

  1. Много ми харесва, Луци! :-*

    ОтговорИзтриване
  2. Просто красиво ... мисля че много красиво и точно си погледнала на Времето от няколко различни гледни точки.
    За мен първото тристишие си е направо отговор на Въпроса, а за Сфинкса какво да кажа? Той си е символ едновременно на Времето и Безвремието сам по себе си.

    ОтговорИзтриване