На Мечо

Мечо, мили мой Мечо!
Самотно в ъгъла лежиш,
прашасал в спомени далечни.
За детството дали тъжиш?

Дали за мене ти се сещаш,
как двамата със тебе спяхме?
И пак ръцете ми усещаш,
как всичко свърши не разбрахме.

Сънуваш ли ме още, Мечо,
как силно гушках те до мен?
И мислехме, че ще е вечно
с теб неразделни, нощ и ден.

И ти ми липсваш, Мечо плюшен,
и тихичко се просълзявам,
че виждам те самичък сгушен,
ала пораснах, съжалявам!

Сега без тебе аз заспивам,
далече, във легло голямо.
А сълзите отдавна скривам,
при теб дойдох за малко само.

Недей тъжи за вчера, Мечо,
аз ще те пазя в мене, вътре.
Но детството отмина вече,
а вън ме вика мойто утре.