Малини

През полята на детството тичах,
с колене разранени и боса.
И се гонехме с летният вятър
сред въздишки и тихи въпроси.

Край гората растяха малини,
изкушения малки, червени.
Те ме мамеха с зов ароматен,
че са сочни и само за мене.

През листата протегнах ръце,
крадешком да откъсна една
и внезапно в уханната нежност,
болка впи се във мойта ръка.

Че по клонките имаше тръни,
зорко пазещи сладките тайни.
Но ръка не отдъпнах във страх,
длан протягах към цели омайни.

Остро хапеха хищните клони
и ме дърпаха все по навътре -
виждах само плодът изкушаващ
и не мислех за после, за утре.

И заплитах се в тези прегръдки,
устни хапех с очи насълзени.
Гръм отекна във тихата вечер,
топъл дъжд се изсипа над мене.

Но останах безумна и гладна
и берях си малини тъй сладки.
Със усмивка и сълзи горчиви -
знаех, детското лято е кратко.

Свърши бурята, тръгнах към къщи,
не усещах как сладко боли ме.
Малки ранички тихо облизвах -
кървав спомен със вкус на малини.