Кой си ти? Пак задаваш въпроси...
Търсиш смисъл, не чувстваш мига.
Пак засипваш ме с диви откоси,
но оставам аз тук и сега.
Ти крещиш ми и болка изпитвам...
Пречиш ми да танцувам с нощта.
Заглушаваш сърдечния ритъм,
нека тихо догаря свещта.
До кога? Спри за миг да ме мъчиш!
Престани да ме дърпаш назад.
Стига пита какво ще се случи,
и без тебе животът е ад.
Замлъкни за момент, дай ми време,
да не чувам безумния глас.
Че познавам те - моето бреме,
личното, незамлъкващо аз.
вторник, март 17, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар