I do give a fuck!!

Пука ми
за близките ми, за приятелите, за безмълвни непознати дори
Мразя да гледам как се отнасят с тях несправедливо,
как живота ни тъпче и се опитва да ни превърне в мълчаливи призраци
Не мога да мълча срещу обидите,
срещу лицемерните усмивки,
срещу безсърдечните, разплакващи тези които обичам
Няма да се дам на некадърниците да смажат това, което създавам,
да го разкъсат на малки парченца, да се погаврят с него
и накрая да го посипят с калта от която са изпълзели,
с лигите течащи от зиналите им ухилени усти.

Пука ми
защото обичам хората - истинските, верните, моите
Мразя да виждам болката в очите им,
безсилието да отвърнат на безчестието, защото са честни
Най-много ме боли да виждам как пламъчето на надеждата в тях гасне,
как се примиряват, съгласяват, как се предават на хора,
които и на сън не могат да ги победят.
И крещя, и ще крещя докрай
на тях, на другите, на света
за да се събудят и да чуят какво им говорят сърцата им,
какво гори в кръвта ни и ни прави живи, хора!

Пука ми
Дори когато срещна поредното поражение
дори когато ме предават
Аз няма да склоня глава пред този, когото не уважавам
дори и да загубя, аз няма да загубя себе си
Мразя гъзолизците, предателите,
хората живеещи само за да потиснат някого когото мислят за по-слаб
Ненавиждам двуличните, егоцентричните самодостатъчни си мижитурки
Презирам неспособните да оценят отдадеността на другите,
неможещите да мразят, защото те не могат и да обичат!

Пука ми
Когато ми е трудно, защото тогава влагам още повече усилия
когато плача, защото в сълзите ми е скрита любовта ми
Ще продължава да ми пука, заради тези, които имат нужда от мен
заради тези, които са като мен
и особено заради онези, които ни пречат да бъдем себе си
Яд ме е когато човекът "тотален неебател" ме разбира повече
от човекът с когото споделяме мислите и чувствата си.
Боли ме, когато немога да попреча да рушат мечтите ни,
които ден след ден отглеждаме като крехки цветя.

Пука ми
За всеки пропуснат миг със дъщеря ми,
за всяка отложена милувка на съпруга ми
Обичам ги и всяко парченце което създавам е и тяхно,
макар да ме откъсва от тях, аз влагам в него тяхната обич
И ще се боря да остана такава - защото ако се предам,
всичката болка досега е била напразна
Ще продължавам да съм силна и шумна и досадна и търсеща,
защото да се примиря значи да се превърна в една от многото -
безмълвна и безплътна сянка, дремеща зад завесата на куртоазията.

Пука ми и това съм аз!
Оставам мислеща, говореща, жива!