Бушува вятърът на живота.
Завихря песъчинките на времето
в пустинята на вечността.
Непоклатима е колоната на душата ми,
а пясъкът я гали безпощадно -
извайва я със форми на богиня.
Изтичат миговете между пръстите
в пясъчният часовник на на съдбата.
Вселената е безкрайна пясъчна буря...
петък, януари 23, 2009
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар