Тема четвърта - продължение

Темата уж я приключихме, заключихме и замразихме...

Обаче Итенцето имало още да прелъстява. И честно - второто и включване ми харесва много!

Ето го и него:

• Пясъчен спомен

Мен ме трогна много, то си е като нея - детински светло и игриво...

А аз продължавам да чакам някой от анонимно безкоментарно четящите да предложи тема, по която да ви прелъстяваме! Айде де - не боли. Май прозвучах като водеща на нощна телевизионна игра... Ама все пак и "прелъстяването" ни е един вид игра, игра с публиката. Айде, чакаме жокери!

На Ева... и на Алекс

Безсънен град във блудна нощ,
звездите давят се във алкохол.
Седя сред много други, но сама -
пиедестал за мен от баров стол.

Безплътен смях във анонимен бар,
дихания на спирт и пот и страсти.
Цигареният дим извива се по теб
и формите ти вае сред контрасти...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми сънища...

Лениви погледи и запотени чаши -
ледът топи се по горещи устни.
А огледалото обгръща те със хлад,
ревнува те - не иска да те пусне.

Усмихваш се - невинно или плахо,
отмяташ рязко палави коси.
Изплиташ с тяло нишки похот,
душата ми заплитат - да виси...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми надежди...

Пристъпваш бавно, сладострастно
поклащаш ханш в обсебващия ритъм
Очите хищно моят поглед дебнат,
ласки непознати канят да изпитам.

И приближаваш в ореол от грях,
бедрата неуморни ме обвиват.
С игриви пръсти свириш върху мен,
телата две от танцa се опиват...

Танцувай, скъпа!
Изтанцувай ми любов...

...накрая донеси ми сметката!

Една жена

Една жена в лилаво
картите подрежда.
С нежни ръце ги гали
и майчински оглежда.

Една жена във злато
с думи твори магия.
Съдбата ми орисва,
в очите и - стихии.

Една жена в червено
налива еликсири
във чаша тъмно вино,
а саксът тъжно свири.

Една жена във черно
звездите ми показва.
Със ритъма се слива,
а танцът и разказва...

Една жена в сребристо
ми шепне за луната.
С усмивка ме омайва,
лекува ми душата.

Една жена - а много
и толкова различни.
Но всеки път е тя,
защото я обичам.

Сбогом

Как трудно е да кажа "Сбогом",
на спомените да хлопна вратата,
да остана навън, на студено
да тръгна сама в тишината.

Как тежко е да кажа "Стига",
да се обърна и да продължа.
А мислите назад да ме опъват
и да ме теглят към една лъжа.

Как сложно е да кажа "Край"
и да избягам някъде далече.
Да бързам да надтичам сълзите,
любими образи далечни вече.

Как мъчно е да кажа "Свърши",
да се усмихвам, а да ме боли.
Да искам всичко да забравя...
Времето лекува, но дали?

Тема четвърта - Пясък

Привет народе!

Стигнахме и до четвъртата тема. Да не повярва човек, че три жени успяват да постигнат съгласие и да продължават с едно подобно начинание :)
След целувката, мацките искаха да пишем за шамарите. Ама аз кат се запънах - не мога да пиша за шамари, аз не удрям шамари, друго си е свит в юмрук ръка или добре прицелен ритник... Пощадиха ме!

Предложих 3 други теми и единодушно бе избрана тази. Яна даже имаше помощ от публиката - ходи до Варна да представя книгата си.

Ето какво се роди по темата:

Моите:

• Пясъчко

• Пясък

Яниното:

• Пясъчен часовник

На Итенцето:

• Това тук е без заглавие

Много ги харесвам!
Дано и вие усетите песъчинките и те да полепнат по вас...

P.S. Ако имате идеи/предложения/желания за следващи теми, моля споделете ги в коментар! Ще бъде забавно да пишем за "публиката" :)

Пясък

Бушува вятърът на живота.
Завихря песъчинките на времето
в пустинята на вечността.

Непоклатима е колоната на душата ми,
а пясъкът я гали безпощадно -
извайва я със форми на богиня.

Изтичат миговете между пръстите
в пясъчният часовник на на съдбата.
Вселената е безкрайна пясъчна буря...

Капчици

Нещо капе тихо в тъмното,
капчици се сипят върху мене.
Те карат ме да се усмихна,
че топли са, а не са студени.

Глава извивам аз нагоре,
докосвам капките със устни
а после жадно ги облизвам -
солени са и толкоз вкусни.

Протягам се да ги докосна
тез капки тъй неустоими.
И диво във екстаз се къпя -
дъжд от мънички рубини.

Пясъчко

Пясъчко - дете от пясък,
родено на незнаен бряг,
на чайки сред лудешки крясък,
мечтаещо да види сняг.

Пясъчко - син на морето,
с коси - червени водорасли.
Вълните плашат го детето,
макар до тях да е израсъл.

Пясъчко - блясък на слънце,
толкоз топличък и мек.
Излъчва лято с всяко зрънце,
сънуващо, че е човек.

Малката шивачница

На уличка незнайна
в градче така далечно
шивачница работи
отдавна, даже вечно

Със пъстрички витринки
с изпълнени полички
звънчета над вратата -
те канят вътре всички

Там има рокли чудни
с плисета и дантели
костюми елегантни
и ризи с ръкавели

Огледала огромни
проблясват по стените
пред тях се дами фръцкат
със блясък във очите

Грижовно ви обслужват
с усмивки, комплименти
Приемат тъй учтиво
най-всякакви клиенти

А вечер щом се спусне
звънчетата замлъкват
кепенците затварят
веднага щом се мръкне

И горе, на тавана
запалват се свещички
и вместо да почиват
работят още всички

Огледалата бистри
нагоре те понасят
прилежно ги подреждат
и тихо се изнасят

А влиза да работи
шивачка скромна, малка
с ръчички като клечки
и рокличка най-жалка

Тя носи дълъг метър
и ножици, игли...
Ала в лицето мишо
проблясват зли очи

Огледалата гали -
повърхността сребриста
под пръстите и тънки
тя става течност бистра

И вътре плува образ
на млада дама страстна
Във рокля от коприна
оглежда се - прекрасна

Шивачката поглежда
изпод вежди момата
и бавно преценява
какво таи в душата

И ето пърха обич
към момък млад, напет
и нейните копнежи
възпял би и поет

Работничката малка
с шило се тънко спуска
и обичта издърпва
и нишката не пуска

Отмерва щедро метри
и с ножиците клъцва
Тя чувствата погубва,
девойката не хлъцва

И ето образ нов -
господин стабилен
богат, достопочтен
закръглен и ухилен

От него тя ще вземе
доволство от успеха,
че таз съставка рядка
ще трябва в всяка дреха

С карфици го набожда
внимателно изрязва
В самочувствието чуждо
зейва дупка, язва

И нов клиент изплува
момченце най-напето
с усмивка до ушите
доволно е хлапето

И носи ризка нова
и вири си нослето
искрено, чисто вярва,
надява се детето

Шивачката пристъпва
надеждата откъсва
не я интересува,
че млад живот прекъсва

И образ подир образ
души безброй, безчет
ограбва тя без срам-
за шиене е ред

И шие рокли чудни
с дантели и корсети
С любов ги тя обточва
от дамите тъй клети

И приказни костюми
с надежди подплътени
и пелерини с вяра
за зимни дни студени

Поли със самочувствие
елечета с късмет
тя шие неуморно
дори и в тоз куплет

Но утрото настъпва
слънцето изгрява
и работа приключва
шивачката такава

Витрините пак блясват
със дрехи най-отбрани
звънчетата примамват
клиентите засмяни

Трета тема - Целувка

Такааааа...
Продължаваме да ви забавляваме. Или поне да се опитваме да опишем душите си, да се разкрием пред "демона", да го пуснем вътре в нас и да ви предложим поредните си обсебени от поезията (и прозата) трансове.

Този път изнудих мацките да са първи, да ме вдъхновят те :) Ето с какво ме заредиха да пиша:

Яна:

• За целувките и теорията за копчетата

• Целуната

Итенцето:

• Целувката

• На баща ми

Виждате (надявам се и да прочетете творенията), че са ми предложили голямо количество "муза". Аз преживявам в момента един малко сложен катарзис (божке, как само звучи). С други думи опитвам се да сложа едно ново начало в живота ми и малко не ми беше до писане. Но пък, когато слагаш край на нещо, не значи, че трябва да зачеркнеш абсолютно всичко. И не можех да прекратя заигравките с "демоните". Така се роди :

• Целувка

То е за малкото ми русо, сивооко демонче. Обичам го и се надявам да усетите всичката нежност, която влива в иначе грубиянската ми душа.

Приятно четене!

Целувка

Безплътно утро -
спя успокоена,
а тихи, бавни стъпки
плъзгат се към мене

Две топли устни
моите намират
така ефирни, нежни -
сърцето ми замира

И аромат любим
душата ми обгръща -
тъй чист, безумно сладък
и сънищата връща.

Усещам две ръце
ме милват по косата
и клепките послушно
пропускат светлината.

И виждам две очи -
пролетна утринна роса
Искрят и в мен се взират
с небесна чистота.

А после пак изчезват
и миг било е само.
Но в мен още отеква
"Човек ще станеш, мамо!"

Madness

Monster in your head
and not under the bed
An ugly fate you shall not defy

Ugliness of the mind
and urges to oblige
Eternal scream to haunt your dreams

Tortured and dying soul
and yet aching for more
A self made hell you'll never leave

Втора тема - Като вълците

Втората тема, която измислихме със съучастничките е "Като вълците".

Моето участие:
Like the Wolves
(За пореден път правя експерименти, но така ми дойде в главата. Особено припевът, който е силно повлиян от Seek&Destroy. Другото влияние е от книгите за Анита Блейк и невероятните ликантропи в тях)

Вълкът на Итенцето:
Единак

Вълкът на Яна:
Алфа вълк

Не знам дали ви се струва интересен експеримента, но се получава добре :)

Приятно четене!

Like the Wolves

You do not smell familiar.
Are you pack or a stray wolf?
Would you be hunting with me
by the moonlight?

Refrain:
Running in the night
Chasing through the snow
Howling at the moon
Smelling prays blood

Snapping with sharp teeth
Roaring fiercely
Fighting to the death
We are like the wolves

You're a terrific creature.
Are you dominant to me?
Would you be strong enough
to be my mate?

Refrain...

We're a frightening couple.
Are we forever to be one?
Would we fight together
till our last moon?

Първи опит - Демон

Първата ни тема е "Демон".

Моето участие е:
Демон
Demonic

Зюмбюла написа:
Демон

Демонът на Яна:
Събличане на демона

Приятно прелъстяване!

Начало на прелъстяването

Мисля, че тук трябва да дам и малко обяснения за идеята на тази категория.

Започна се с едно другарско (по)битово напиване/надприказване/надписване между мен, Яна и Зюмбюла. Тези двете невероятни жени са до голяма степен виновни за това да почна да изливам на хартия (добре де на файлове) лудостта ми. И ако ви досаждам с творенията си, те са тези, които трябва да обвинявате. Зюмбюла е моята усмихната дива музичка, а Яна - строгият, изискващ, но и много грижовен редактор.
Та се събрахме една ужасно студена вечер, на Бейлис, водка и туршийка и... получи се ето това:

Диалози на чашката

На другия ден решихме, че резултатът е доста забавен. И така се роди идеята за "прелъстяването на демона". Демонът - нашият писателски талант, прелъстяването - то май си е буквално, поне за мен.

Решихме да си даваме основна тема и всяка от нас да пише по нея. Резултатите ще ви публикуваме да им се радвате (оплювате). Не знам какво ще се получи, дали ще го прелъстим/укротим/оковем/отебем този демон. Единствено знам, че ще има да четете много, и много забавни неща.

Демон

Наблюдавам те от сенките
на душата ти.
Надничам през огледалото
на спомените ти.
Изкушавам те в сънищата,
моите.
Карам те да се съмняваш,
в желанията си.
Плаша те,
с откровеност.
Обсебвам те,
за да не съм сама.
Измъчвам тялото ти
с целувки.
Прокуждаш ме,
за да не видя сълзите ти.
Заклеймяваш ме,
защото ме обичаш.

Demonic

Screeching from the attic,
dim visions in the mirrors.
A ghostly chill, strange footsteps.
Heart in throat in terror.

Looking around the corners,
afraid of what to see.
Keeping lights on in bedroom,
protecting from the dark.

And yet the night comes over,
along with things unknown.
There's no one here to help me -
I'll face my fate alone.

Expecting lucid horrors,
I tightly shut my eyes.
But nothing's there to be seen,
and yet it came for me.

I hear my blood flow, thumping,
along with silent whispers.
Sweet words, so gentle, caring
that promise me forever.

I shake my head to tear them,
to throw away my doubts.
But as some golden honey,
they stick there, wanting more.

My fears are now receding,
and leaving me unsure,
as waves of hot desires
are flowing down and through.

I want what have been offered,
don't care there's price to pay.
Having my dreams on plate here,
along with thorny chains.

The terror's gone forever,
there's no shame, no more doubts.
I have the utmost freedom,
but I'm no longer mine.